Един Яицазимитпо в Лъгуг

Имаш два избора!

Джери беше мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата.... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам,
никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо си казвам имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е
всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери - "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш  белезите?"
Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите: "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие.
Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.

Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение. И ако поне малко си водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

ОЩЕ ЕДНО

Преди да се откажеш...
направи ОЩЕ ЕДИН опит.

Преди да спреш...
Направи ОЩЕ ЕДНА стъпка.

Докато имаш възможност...
направи ОЩЕ ЕДНО усилие.

Денят ще дойде...
когато това допълнитено усилие ще донесе огромна положителна промяна.

Ти си много по-ефекткивен когато се придвижиш мъничко напред
отколкото когато трябва да наваксаш.

По-добре е вместо просто да спреш веднага щом се измъкнеш дори е..
да направиш това ЕДНО усилие ОЩЕ за да се придвижиш напред.

По този начин...
Когато твоят шанс голям се появи...
Ще бъдеш в състояние да направиш най-много с него.

По този начин...
Ако времената станат тежки...
Ще бъдеш в състояние да издържиш на бурята.

Направи каквото трябва да се прави...
и после направи още малко повече...

Направи ОЩЕ ЕДНА стъпка...
Направи ОЩЕ ЕДНО усилие при всеки шанс, който имаш
и скоро ще бъдеш далеч, далеч напред...

ОЩЕ ЕДНА стъпка наистина не е толкова много
но, ох каква промяна може да направи тя...

Такъв брат

Един мой приятел на име Пол получил автомобил, като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава.
- Ваша ли е тази кола господине ? – попитал той .
Пол кимнал.
- Брат ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
- Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент ? О, Боже, бих искал... – и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желае момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
- Бих искал – продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат.
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил :
- Искаш ли да те повозя в колата си ?
- Да, разбира се .
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало :
- Господине имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи ?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
- Бихте ли спрели пред онези две стъкла? – запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснал силно до гърдите си и посочил към колата.
- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подаръкът за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази...Тогава сам ще видиш през прозорците всички Коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите си :
„ По- благословен е онзи, който дава ... „

Чаша кафе

"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми,  а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални".

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии  студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.
Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.
След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши.
Те били порцеланови, пластмасови,  стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени.
Казал им да си налеят кафе.

Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал:

        "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."
Сега помислете върху това, казал професорът:

         "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите.
Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни.
Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог...
Насладете се на кафето си!"

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко.
Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля.
Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.
2. Обичай щедро.
3. Желай от сърце.
4. Говори мило и приятелски.

Запали свещ и се наслади на кафето си днес..!

Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Как живеят вашите деца?

      Дороти Л. Нолт