Вместо прогноза 2008

Задават ли се падения, възмездия и изненади следващата година?


Ако предсказанията ми преди време бяха се сбъднали, Джон Кери щеше да е президент, републиканците все още щяха да са мнозинство в Сената, рейтингите на Кати Курик щяха да мачкат конкуренцията на екрана, a Nirvana щеше да е поредната банда аутсайдер от 90-те години. Но вижте само изминалата година в медийния свят! Освен всичко останало Рупърт Мърдок купи Dow Jones, уволниха и върнаха на работа тв звездата Дон Имус, а един ексцентричен строителен предприемач и милиардер с името Сам Зел е на крачка да се сдобие с вестникарския гигант Tribune Co., след като подслади офертата си с около 4%.

И кой предвиди всичко това? Никой. Е, след кратък размисъл реших да повдигна булото на неизвестността и да разбера какво чака медиите през 2008.

Всекидневниците придават нов смисъл на думата "всеки ден". Поне един от водещите 100 вестника ще престане да отговаря на дефиницията за всекидневник, отказвайки се от (пословично тънкото) съботно издание. Други по-малки вестници стигат и по-далече, като не излизат още един ден от седмицата.

Популярни групи пускат новия си албум за онлайн даунлоуд.

Точно така: прочути музиканти ще пускат дигитална версия на онлайн албума си, пък потребителите да плащат колкото намерят за добре. След това групата се регистрира към истински лейбъл и разпространява новия си диск в милиони копия чрез търговците на дребно по света. Една такава банда ще прекрачи границата и ще пусне CD албум, без да се регистрира към лейбъл, което си е сигурен признак, че айсбергът на музикалната индустрия се топи с нарастваща скорост.

Читателите и служителите на Wall Street Journal признават, че поглъщането от News Corp. не е унищожило любимия им вестник.

Всъщност дори признават, че компанията на Мърдок май ще се окаже по-добър собственик от предишния.

New York Times Co. ще си остане вечната опозиция на съвременните медийни тенденции, осъществявайки козметични промени в управлението или корпоративното портфолио, докато изчака секторът да си стъпи на краката. Бледа светлинка в края на тунела проблясва едва в края на 2008, когато рязкото спадане в приходите ще забави темпо (най-накрая!).

Технологичните сложности задържат в примката си мобилните телефони, превръщайки ги в разочароващи недоносчета на медийни платформи в САЩ. Претенциите за увеличаване на рекламите и програмите си остават приказки без покритие.

Половинчатите напъни на председателя на федералната комисия по регулиране на съобщенията Кевин Мартин да модернизира медийното законодателство, за да попречи на тенденцията вестници да притежават тв станции на един и същ пазар, ще стигнат до под кривата круша.

Четецът за електронни книги  Kindle на Amazon си остава мъртво роден. Версия 2.0 радва окото с нови цветове и уеб функционалности, като устройството се приема добре от потребителите - но по-скоро като уеб браузър, а не като електронен четец за книги.

Опитвайки да разшири данните, събирани за потребителите, а оттам на въдиците, които може да пусне на рекламодателите, Google прави първи опити за дизайн на оперативна платформа, предназначена за тв рейтингови кутии.

Microsoft прави рязка крачка назад, отказвайки се от медийните си планове. Вместо това се фокусира върху продажби на онлайн рекламни решения за други играчи на пазара.

Нарастващият обществен гняв и нетърпимостта срещу досадните медийни и маркетингови клишета водят до заплаха от национална стачка. Конгресът единодушно гласува закон, забраняващ фрази със следния контекст - "Потребителят винаги има право"; апокрифната максима на песимиста, че половината реклама е загубена, но не е наясно за коя точно половина става дума; понятието "контент"; "Само да го направим и те сами ще дойдат"; както и цял куп споменавания на медийни продукти като "брандове", а не просто като вестници, списания или тв шоу програми.

Последното май ще си остане само едно пожелание.

Джон Файн

BusinessWeek