От мен ли е детето?

Ако с жена ви имате кафяви очи, а на бебето са сини - не бързайте с развода

Малчуганът може да има прекрасни сини очи, дори на двамата съпрузи да са черни (вдясно). Специалистите по генетика са в състояние да обяснят това и успокояват: "Детето си е ваше!" Когато бебето се роди, то по-често прилича на бащата, казват специалистите (долу).

Ще бъдат ли през следващия век всички хора умни, здрави и красиви чрез селекция, имплантиране и износване само на перфектни ембриони? Дали един ден родителите ще "поръчват" как да изглеждат децата им - ръст, цвят на очите, кожата и косата, какви наклонности и дори дарби да имат? Ще стане ли реалност мечтаното елиминиране завинаги на наследствените заболявания? Много е вероятно. Но дотогава, щом малкият наследник се появи на бял свят, първият въпрос, който подсъзнателно си задава таткото, е: "От мен ли е детето?"

И понеже природата си знае работата, в 99,99% от случаите всички близки и роднини с чиста съвест могат да кажат: "Одрало е кожата на баща си." Причината е съвсем проста. Наблюдения на американски учени показват, че новороденото винаги по-скоро прилича на бащата. Психолозите дават интересно обяснение - това е хитър ход на природата за защита на поколението. Откривайки свои черти у детето, таткото по-убедително го възприема като свое, а това мотивира и фижите му към него.

Всъщност какво става в цеклетката със сперматозоида? Всяка клетка предава на бъдещото същество 1 /2 от наследствения материал -хромозомите и гените, носени от тях. Всяка клетка в организма съдържа 23 чифта хромозоми, изградени от хиляди гени. Това са носителите на плана, по който ще се оформя детето - неговият външен вид, характер и качества.

Въпреки че са определени по наследство, външният вид и действията на детето силно се влияят от мимиката, жестовете и походката на обкръжаващите го. Ето защо осиновени в ранна възраст деца започват да приличат на осиновителите си. Но и в тези случаи се установява намесата на гените - изразът на лицето на осиновените деца никога не наподобява така отчетливо мимиката на осиновителите, както това е очебийно при собствените деца. Изводът е, че мимиката, жестовете, стойката на тялото и походката, които в голяма степен дооформят външния вид на всеки човек, са смесица от унаследяване и подражание.

Науката генетика е в състояние да обясни как на родители с тъмни очи се ражда синеоко бебе, без да е "от съседа" (в зависимост от цвета на очите на бабите и дядовците тази вероятност при тъмнооки двойки е под 15%, но съществува). Или защо, ако синеоки родители имат чернооко дете, то е или осиновено, или не е от този татко. Казано по друг начин -при кръстосването на два индивида, били те човеци, канарчета или грахови растения, генетиката ще ни обясни как би изглеждало и какви качества би имало тяхното поколение.

Известно е, че ако единият от родителите има тъмни (например кафяви) очи, а другият е синеок, по-вероятно е детето да е тъмнооко. Какво да се мисли обаче, ако и двамата родители са с кафяви очи, а детето е със сини? Генетиката дава възможност за сигурно потвърждаване или отхвърляне на бащинството. Резултатът от анализа обаче крие опасност за бъдещата стабилност на много семейства. Например в Германия 1/3 от изследвалите се съпрузи са получили шокиращ резултат: "Вие не сте бащата!" Подобен е случаят с русата и с кафявата коса. Генетично тъмната е по-силна. Дори според немския учен проф. Хенге след няколко столетия русите коси ще изчезнат.

Последните изследвания на специалисти от университета на Тромсо, Норвегия, показват, че невъзможността двама синеоки родители да имат тъмнооко дете кара мъжете със светли очи да си избират и такива съпруги. "Синеоките мъже подсъзнателно са се научили да оценяват физическите черти, чрез които ще им е по-лесно да разпознаят собствения си род", обясняват специалистите. Резултатите от изследването показват още, че мъжете с кафяви очи, които не могат да открият доказателство за бащинството си по този начин, нямат и предпочитания към цвета на очите на партньорките си. Жените също нямат специални предпочитания. И ако все пак искате да разберете дали детето е от вас, с точност над 90 на сто можете да проверите това на интернет адрес museum.thetech.org/ugenetics/eyeCalc/eyecalculator.html.

Достатъчно е в специалната таблица да въведете цвета на очите си, този на съпруга/та си и на вашите и неговите/нейните родители и да получите в проценти вероятността наследникът ви да има сини, зелени или кафяви очи. Е, ако резултатът ви изненада, не бързайте да се развеждате. Все пак има и генетични тестове - там резултатът е 100% верен. И дори пак да е негативен, не забравяйте - мъничето, което щъка у дома, няма абсолютно никаква вина, че "по документи" не е ваше. И вероятно безумно ви обича, както и вие него.

Все пак да си "баща" не е просто биологична функция, а преди всичко социална...