Един Яицазимитпо в Лъгуг

ИЗВЕСТНИТЕ

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
"Кой иска тази банкнота? "
Всички вдигнали ръце.
"Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това ... "
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
"Кой я иска сега? "
Пак всички ръце се вдигнали.
"А ако направя така... "
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
"А сега? Кой я иска? "
Отново всички. Тогава той започнал:
"Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем. Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
*5-те най-богати човека в света
*5-те последни Мис Свят
*10 лауреата на Нобелова награда
*5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
*трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
*трима приятели, помогнали ви в труден момент
*някой, накарал ви да се чувствате специален
*5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?

Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето и ви изпращам това съобщение."

Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.

Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността,  чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

хомо сапиенс

Гледам предаване по телевизията.
Щатите.
Журналисти задават въпрос на десет случайни минувачи:
- Какво бихте направили, ако разберете, че един от приятелите ви е хомо сапиенс?

9 от 10 отговорили приблизително така - нямам такива приятели
- ще спра да дружа с такива хора - ще забраня на семейството си да контактува с него и т.н.

и само един казал, че хомо сапиенс - това е разумният човек, разказал  накратко за произхождението на човешкия род (неандерталец, кроманьонец и т. н.)

...и после добави на руски: "Привет, руснаци!".

A Бог каза „НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а той ми отговори: „Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от недъг,

А той ми отговори: „Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,

а той ми отговори: „Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а той ми отговори: „Не".

Каза ми, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а той ми отговори: „Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: „Не",

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а той само ще го подрязва,

За да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а той ми отговори: „Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както той ме обича.

И Бог каза: „Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Помолих Бог да ми даде сили

и Той ми изпрати изпитание,

за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ.

Молих Бог да ми даде мъжество

и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.

Помолих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми изпрати възможност.

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром.

Но получих всичко, от което имах нужда.

Бог чу молитвите ми.

Майка Тереза

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката.
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулиращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

Майка Тереза

ИЗВЕСТНИТЕ

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.

Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това ...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.

Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.

А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:

Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем. Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
5-те най-богати човека в света
5-те последни Мис Свят
10 лауреата на Нобелова награда
5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
трима приятели, помогнали ви в труден момент
някой, накарал ви да се чувствате специален
5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?

Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето и ви изпращам това съобщение.

НИЕ я оплескахме...

Добрият приятел ще те измъкне от затвора... А истинският приятел ще стои до теб и ще ти повтаря:
   "- НИЕ я оплескахме..."

Нека ти припомня:
..., че животът е като тоалетна хартия. Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.
..., че парите не ти купуват класа.
..., че онези малки неща, които се случват всеки ден, правят живота толкова вълнуващ.
..., че под всяка твърда черупка, се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.
..., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава какво ме кара да мисля, че аз мога.
..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променя.
..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого, само ще му позволиш да продължи да те наранява.
..., че любовта, а не времето, лекува всички рани.
..., че най-лесният начин да израснеш като човек е да се обградиш с хора, които са по-умни от теб.
..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка.
..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него.
..., че животът е корав, но аз съм по-корав.
..., че възможностите никога не се пропиляват. Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.
..., че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде.
..., че бих дал всичко да можех да кажа на онези, които обичам, че ги обичам още.

Войната за Лъгуг

Войната за Лъгуг трябва да продължи. Така реши днес еднолично Яицазимитпо Лъгуг. Пренасяме я обаче на друго бойно поле. В идиотите.com .

Там ще продължим и войната със спамърите. Докато ги изтребим ... :-)

Колко му трябва на човек

Някой ми изпрати тази историйка наскоро:

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:
"Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко".
Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз.
Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да преминe през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти Достатъчно', ние пожелахме на другия Достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти Достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти Достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти Достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти Достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш Достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш Достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти Достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи ... и се отдалеч