Имаш два избора!
Джери беше мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата.... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам,
никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо си казвам имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е
всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери - "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?"
Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите: "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие.
Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.
Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение. И ако поне малко си водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.
