Яицазимитпо Лъгуг

Мамината рецепта за шоколадови сладки

Извади мечето от фурната и я загрей до 375°.
 
Разтопи 1 чаша маргарин в тенджерка.
 
Извади мечето от печката и кажи на Младши „не, не!”
Добавете към маргарина 2 чаши захар. Вземи кутията с мазнината  от Младши и изчисти шкафовете.
 
Измери 1/3 чаша какао.
 
Вземи отново кутията с мазнина от Младши и изкъпи котката.
 
Използвай антисептик и бинт, за да издържиш на дращенето й докато махаш мазнината от опашката на котката.
 
Смеси 4 яйца, 2 пак. ванилия и 1-1/2 чаши пресято брашно.
Махни пушещият мечок от фурната и отвори всички врати и прозорци за проветряване.
 
Вземи телефона от Били и убеди отсрещната страна, че обаждането е било по погрешка. Обади се на оператора и се опитай да го убедиш да извади от сметката ти директно набрания номер.
 
Измерете 1 л-ка сол, ½ чаша ядки и добре разбий всички съставки.
Пусни котката от хладилника.
Разлей сместа в/у добре намазана 9х13 инча тавичка.
 
Печи 25 мин.
 
Спаси котката и вземи бръснача от Били.  Обясни на децата, че си нямаш и на представа, дали като се обръсне котката ще добие слънчев загар. Изхвърли котката навън докато има все още време и тя може все още да избяга.
 
Захарната глазура
Разбъркай следните съставки в тенджера:
 
1 чаша захар
1 унция натурален шоколад
¼ чаша маргарин
 
Извади закърпеното мече от @#$% тава за печене и го изхвърли – далеч.
Отвори врата и кротко обясни на полицая, че не си видяла кога Младши се е измъкнал от къщи и се е отправил по улицата. Постави Младши в детската кошара.
Добави 1/3 чаша мляко, щипка сол и вари, като бъркаш непрекъснато около 2 мин.
 
Отвори вратата и се извини на съседа, че Били е заклещил маркуча в прореза за писма на входната им врата. Обещай да платиш за съсипания килим.
 
Завържи Били с въжето за простиране.
 
Извади изгорелите шоколадови бисквити от фурната.

Прозорецът

 
Имало двама мъже, и двамата сериозно болни, които лежали заедно в една малка стая в голяма болница. Стаята била съвсем малка с един прозорец, гледащ навън света. Единия от мъжете, като част от неговото лечение, му било разрешено да седи един час в леглото следобед (нещо общо с оттичане на течност от дробовете му). Леглото му било до прозореца. А другият мъж трябвало да прекара цялото време лежейки в леглото. Всеки следобед, когато мъжът до прозореца се изправял подпрян за един час, той използвал времето, за да разказва какво вижда навън. От прозорецът изглежда се виждал парк, в който имало езеро. Имало патици и лебеди в езерото и деца, които идвали и им хвърляли парченца хляб и пускали модели на платноходки.  Млади влюбени се разхождали хванати за ръка под дърветата, имало цветя и трева и игри на софтбол. И отзад, оттатък  оградата от дървета се виждала красива гледка с очертанията на града.
Мъжът лежащ по гръб слушал описанието на всичко това и се забавлявал всяка минута. Той чул за това как дете паднало в езерото и как имало красиви момичета в бански костюми. Описанията на приятеля му накрая го карали да се чувства сякаш самият той вижда какво се случва отвън.
Тогава, в един хубав следобед го поразила мисълта: Защо мъжът до леглото може да има цялото това удоволствие да вижда какво се случва? Защо той да няма този шанс? Засрамил се от мисълта, но колкото повече се опитвал да не мисли така, по-силно искал промяната. Можел да направи всичко! Една нощ взирайки се в тавана, мъж до прозореца изведнъж се събудил кашляйки и задушавайки се, пипнешком опитвайки се да достигне бутона за аларма. Другият мъж гледал без да мърда – дори когато звуците от дишането спрели. На сутринта сестрата намерила първия мъртъв и тихо изнесли тялото му.
Веднага щом било подходящо останалият мъж помолил ако може да бъде преместен на леглото до прозореца. И така той бил преместен, добре завит и чувствайки се достатъчно комфортно. Минутка след като останал сам, той се повдигнал на един лакът, болезнено и с усилие и погледнал през прозореца.
 
Прозорецът гледал към една празна стена.

Защо се тревожиш?

Има само две неща в живота, за които да се тревожиш:  

Единия случай е, когато си добре здравословно, а другия – когато си болен.  

Ако ти си добре, 

тогава няма за какво да се тревожиш.   

Но ако си болен,

има само две неща, за които да се тревожиш:  

Дали състоянието ти ще се подобри 

или дали ще умреш.

Ако отиваш към подобрение, 

тогава няма за какво да се тревожиш.   

Но ако умираш, 

има само две неща, за които да се тревожиш:   

Дали ще отидеш на небето или дали ще отидеш в ада.  

Ако отидеш на небето,

няма за какво да се тревожиш.   

Но ако отидеш в ада,

ще бъдеш зает да се здрависваш с всички свои приятели

до такава степен, че няма да имаш време за безпокойство.

Така че - защо се тревожиш?   

Бъди щастлив!  

Не плачи, ако Слънцето залязва в края на деня, защото сълзите няма да позволят да се наслаждаваш на красотата на Звездите.