Яицазимитпо Лъгуг

Приемен тест за ФБР

 
3 мъже били във ФБР на интервю за работа.
 
Първият мъж влязъл в офиса. Интервюиращият агент казал: „За да бъдете в редиците на ФБР трябва да бъдете лоялен, предан и готов на всичко. Съпругата Ви е в съседната стая. Искам да отидете там и да я застреляте с този пистолет.” Мъжът взел пистолета, поколебал се и казал: „Съжалявам, не мога да го направя.”
 
Следващият интервюиран влязъл в офиса. Агента му казал: „За да бъдете в редиците на ФБР трябва да бъдете лоялен, предан и готов на всичко. Съпругата Ви е в съседната стая. Искам да отидете там и да я застреляте с този пистолет.” Мъжът взел оръжието, влязъл в стаята и след това излязъл. „Съжалявам!”, казал той.
 
Последния кандидат влязъл на интервюто. Интервюиращият казал:” За да бъдете в редиците на ФБР трябва да бъдете лоялен, предан и готов на всичко. Съпругата Ви е в съседната стая. Искам да отидете там и да я застреляте с този пистолет.” Мъжът влез пистолета и отишъл в стаята. Агентът чул 6 изстрела, тишина и след това ужасни крясъци.
 
Мъжът излязъл от стаята и казал: „Някой беше заредил пистолета с халосни патрони, затова я бих до смърт с корниза на пердето!”
 

Една история за приятелството

 
 
Тази история се разказва за един войник, който се завърнал от сражения във Виетнам. Обадил се на родителите си от Сан Франциско. „Мамо, татко, идвам си вкъщи, но искам ад ви помоля нещо. Имам приятел, когото бих искал да доведа вкъщи с мен.”
„Разбира се, ще се радваме да го видим” отговорили те.
„Има обаче нещо, което трябва да знаете”, продължил синът, „той беше ранен много лошо в боевете. Стъпи на мина и загуби едната си ръка и единия си крак. Той няма къде да отиде и аз искам да дойде да живее с нас.”
„Съжалявам да чуя това, сине. Може би можем да му помогнем да намерим къде да го настаним.”
„Не, мамо, татко, искам да живее с нас.”
„Сине”, казал бащата „ти не знаеш за какво ни молиш. Някой с такива недъзи ще бъде ужасно бреме за нас. Ние имаме собствен живот и не може да позволим на нещо такова да ни обърква живота. Мисля, че трябва просто да си дойдеш вкъщи и да забравиш за този човек. Той ще намери начин да живее собствения си живот.”
Тук синът затворил слушалката на телефона. Родителите не чули повече нищо от него. Няколко дена по-късно обаче, те получили обаждане от полицията на Сан Франциско. Казано им било, че синът им починал при падане от сграда. Те смятали, че това е самоубийство. Поразените от скръб родители отлетели за Сан Франциско и били заведени в моргата, за да разпознаят трупа. Те разпознали синът си, но също така открили нещо, за което не знаели, синът им имал само една ръка и един крак.
Родителите в тази история са като много от нас. Ние приемаме за лесно да обичаш тези, които изглеждат добре или са забавни, но не харесваме хора, които ни карат да се чувстваме неудобно или неловко. Ние по-скоро бихме стояли настрани от тези, които не са здрави, красиви или умни колкото нас.
Благодарим на този, който няма да ни третира по този начин. Някой, който ни обича с една безусловна любов, която ни приема в семейството завинаги, независимо колко сме объркани.

От Thompson D Cherian

тя може и да мисли

Една сутрин съпругът се върнал от няколкочасово ловене на риба и легнал да дремне. Въпреки, че не била наясно с особеностите на езерото, съпругата се качила в лодката. Тя навлязла с нея недалеч от брега, хвърлила котва и се зачела в книгата си. Не след дълго дошъл служителя от риболовен контрол и казал:
-          Добро утро, Госпожо! Какво правите?
-          Чета книга! (казала си наум:”Не е ли очевидно!?”)
-          Вие се намирате в забранена за риболов зона!
-          Съжалявам г-не, но аз не ловя риба. Аз чета.
-          Да, но имате необходимото оборудване за това. От всичко, което виждам може да започнете да ловите всеки момент. Трябва да ви извадя от зоната и да ви глобя.
-          Ако го направите, ще Ви обвиня в сексуално нападение!
-          Но, аз не съм Ви докоснал!
-          Така е, но Вие имате необходимото оборудване за това и от всичко, което виждам може да започнете всеки момент.
-          Приятен ден, Госпожо!
 
Поуката: Никога не спорете с жена, която чете. Изглежда тя може и да мисли.

Майчина интуиция

Джим поканил майка си на вечеря, като по време на вечерята, майката забелязала колко очарователна е съквартирантката му.
 
Тя отдавна подозирала за връзка между тях двамата и този факт допълнително пробудил любопитството й.
По време на вечерята, наблюдавайки ги, започнала да се чуди дали има нещо повече м/у тях.
 
Четейки мислите на майка си, Джим доброволно споделил: „Знам какво сигурно си мислиш, но те уверявам, че Анджи и аз сме само съквартиранти.”
 
Около седмица по-късно, Анджи попитала Джим: „Откакто майка ти идва за вечеря, аз не мога да намеря тигана, нали не предполагаш, че тя го е взела?”
 
„Добре, съмнявам се, но ще й изпратя е-мейл, за да съм сигурен”, казал Джим.
 
Ето какво написал:
 
Скъпа мамо,
Не казвам, че си взела тигана от къщи. Не казвам, и че не си го взела, но фактите показват, че той липсва откакто ти беше на вечеря.
 
С любов, Джим
 
След няколко дена Джим получил отговор от майка си:
 
Скъпи сине,
 
Аз не казвам, че спиш с Анджи и не казвам, че не го правиш, но фактите показват, че ако тя спеше в собственото си легло, щеше до сега да е намерила тигана.
 
С обич, мама

Увери се, че слушаш

Малкият Джони видял колата на баща му да минава покрай двора на училището и да се отправя към гората. Любопитен той последвал колата и видял татко си и леля Джейн в една страстна прегръдка. Малкият Джони бил толкова впечатлен, че не се сдържал и тичайки вкъщи започнал да разказва на майка си.
 
„Мамо, видях от двора на училището колата на татко да отива към гората с леля Джейн. Настигнах ги и го видях да целува леля Джейн и да и помага да си махне полата. Тогава леля Джейн помогна на татко да си свали панталоните и леля Джейн…”
 
На това място майката го прекъснала с думите: „Джони, това е толкова интересна история и предполагам, че ще запазиш финала и за вечерта. Искам да видя изражението на татко ти когато я разкажеш вечерта.”
 
Вечерта на масата майката помолила малкия Джони да и разкаже историята. Джони започнал: „Бях на двора в училище и видях колата на татко да отива към гората с леля Джейн. Отидох след тях и видях татко да целува леля Джейн, после и помогна да си свали полата. Леля Джейн помогна на татко да си свали панталоните и тогава леля Джейн и татко започнаха да правят същото, което мама и чичо Бил правят, когато татко е в запас.”
 
Поуката:  Понякога трябва да изслушваш цялата история преди да прекъснеш разказвача.

Реклама : Денонощна аварийна ключарска и автоключарска помощ в София