Един Яицазимитпо в Лъгуг

Nofollow experiment

rel=Nofollow project. Search engines want us to use nofollow tag. Let's see what's next.

Gray Hat Seo

Вместо прогноза 2008

Задават ли се падения, възмездия и изненади следващата година?


Ако предсказанията ми преди време бяха се сбъднали, Джон Кери щеше да е президент, републиканците все още щяха да са мнозинство в Сената, рейтингите на Кати Курик щяха да мачкат конкуренцията на екрана, a Nirvana щеше да е поредната банда аутсайдер от 90-те години. Но вижте само изминалата година в медийния свят! Освен всичко останало Рупърт Мърдок купи Dow Jones, уволниха и върнаха на работа тв звездата Дон Имус, а един ексцентричен строителен предприемач и милиардер с името Сам Зел е на крачка да се сдобие с вестникарския гигант Tribune Co., след като подслади офертата си с около 4%.

И кой предвиди всичко това? Никой. Е, след кратък размисъл реших да повдигна булото на неизвестността и да разбера какво чака медиите през 2008.

Всекидневниците придават нов смисъл на думата "всеки ден". Поне един от водещите 100 вестника ще престане да отговаря на дефиницията за всекидневник, отказвайки се от (пословично тънкото) съботно издание. Други по-малки вестници стигат и по-далече, като не излизат още един ден от седмицата.

Популярни групи пускат новия си албум за онлайн даунлоуд.

Точно така: прочути музиканти ще пускат дигитална версия на онлайн албума си, пък потребителите да плащат колкото намерят за добре. След това групата се регистрира към истински лейбъл и разпространява новия си диск в милиони копия чрез търговците на дребно по света. Една такава банда ще прекрачи границата и ще пусне CD албум, без да се регистрира към лейбъл, което си е сигурен признак, че айсбергът на музикалната индустрия се топи с нарастваща скорост.

Читателите и служителите на Wall Street Journal признават, че поглъщането от News Corp. не е унищожило любимия им вестник.

Всъщност дори признават, че компанията на Мърдок май ще се окаже по-добър собственик от предишния.

New York Times Co. ще си остане вечната опозиция на съвременните медийни тенденции, осъществявайки козметични промени в управлението или корпоративното портфолио, докато изчака секторът да си стъпи на краката. Бледа светлинка в края на тунела проблясва едва в края на 2008, когато рязкото спадане в приходите ще забави темпо (най-накрая!).

Технологичните сложности задържат в примката си мобилните телефони, превръщайки ги в разочароващи недоносчета на медийни платформи в САЩ. Претенциите за увеличаване на рекламите и програмите си остават приказки без покритие.

Половинчатите напъни на председателя на федералната комисия по регулиране на съобщенията Кевин Мартин да модернизира медийното законодателство, за да попречи на тенденцията вестници да притежават тв станции на един и същ пазар, ще стигнат до под кривата круша.

Четецът за електронни книги  Kindle на Amazon си остава мъртво роден. Версия 2.0 радва окото с нови цветове и уеб функционалности, като устройството се приема добре от потребителите - но по-скоро като уеб браузър, а не като електронен четец за книги.

Опитвайки да разшири данните, събирани за потребителите, а оттам на въдиците, които може да пусне на рекламодателите, Google прави първи опити за дизайн на оперативна платформа, предназначена за тв рейтингови кутии.

Microsoft прави рязка крачка назад, отказвайки се от медийните си планове. Вместо това се фокусира върху продажби на онлайн рекламни решения за други играчи на пазара.

Нарастващият обществен гняв и нетърпимостта срещу досадните медийни и маркетингови клишета водят до заплаха от национална стачка. Конгресът единодушно гласува закон, забраняващ фрази със следния контекст - "Потребителят винаги има право"; апокрифната максима на песимиста, че половината реклама е загубена, но не е наясно за коя точно половина става дума; понятието "контент"; "Само да го направим и те сами ще дойдат"; както и цял куп споменавания на медийни продукти като "брандове", а не просто като вестници, списания или тв шоу програми.

Последното май ще си остане само едно пожелание.

Джон Файн

BusinessWeek

От мен ли е детето?

Ако с жена ви имате кафяви очи, а на бебето са сини - не бързайте с развода

Малчуганът може да има прекрасни сини очи, дори на двамата съпрузи да са черни (вдясно). Специалистите по генетика са в състояние да обяснят това и успокояват: "Детето си е ваше!" Когато бебето се роди, то по-често прилича на бащата, казват специалистите (долу).

Ще бъдат ли през следващия век всички хора умни, здрави и красиви чрез селекция, имплантиране и износване само на перфектни ембриони? Дали един ден родителите ще "поръчват" как да изглеждат децата им - ръст, цвят на очите, кожата и косата, какви наклонности и дори дарби да имат? Ще стане ли реалност мечтаното елиминиране завинаги на наследствените заболявания? Много е вероятно. Но дотогава, щом малкият наследник се появи на бял свят, първият въпрос, който подсъзнателно си задава таткото, е: "От мен ли е детето?"

И понеже природата си знае работата, в 99,99% от случаите всички близки и роднини с чиста съвест могат да кажат: "Одрало е кожата на баща си." Причината е съвсем проста. Наблюдения на американски учени показват, че новороденото винаги по-скоро прилича на бащата. Психолозите дават интересно обяснение - това е хитър ход на природата за защита на поколението. Откривайки свои черти у детето, таткото по-убедително го възприема като свое, а това мотивира и фижите му към него.

Всъщност какво става в цеклетката със сперматозоида? Всяка клетка предава на бъдещото същество 1 /2 от наследствения материал -хромозомите и гените, носени от тях. Всяка клетка в организма съдържа 23 чифта хромозоми, изградени от хиляди гени. Това са носителите на плана, по който ще се оформя детето - неговият външен вид, характер и качества.

Въпреки че са определени по наследство, външният вид и действията на детето силно се влияят от мимиката, жестовете и походката на обкръжаващите го. Ето защо осиновени в ранна възраст деца започват да приличат на осиновителите си. Но и в тези случаи се установява намесата на гените - изразът на лицето на осиновените деца никога не наподобява така отчетливо мимиката на осиновителите, както това е очебийно при собствените деца. Изводът е, че мимиката, жестовете, стойката на тялото и походката, които в голяма степен дооформят външния вид на всеки човек, са смесица от унаследяване и подражание.

Науката генетика е в състояние да обясни как на родители с тъмни очи се ражда синеоко бебе, без да е "от съседа" (в зависимост от цвета на очите на бабите и дядовците тази вероятност при тъмнооки двойки е под 15%, но съществува). Или защо, ако синеоки родители имат чернооко дете, то е или осиновено, или не е от този татко. Казано по друг начин -при кръстосването на два индивида, били те човеци, канарчета или грахови растения, генетиката ще ни обясни как би изглеждало и какви качества би имало тяхното поколение.

Известно е, че ако единият от родителите има тъмни (например кафяви) очи, а другият е синеок, по-вероятно е детето да е тъмнооко. Какво да се мисли обаче, ако и двамата родители са с кафяви очи, а детето е със сини? Генетиката дава възможност за сигурно потвърждаване или отхвърляне на бащинството. Резултатът от анализа обаче крие опасност за бъдещата стабилност на много семейства. Например в Германия 1/3 от изследвалите се съпрузи са получили шокиращ резултат: "Вие не сте бащата!" Подобен е случаят с русата и с кафявата коса. Генетично тъмната е по-силна. Дори според немския учен проф. Хенге след няколко столетия русите коси ще изчезнат.

Последните изследвания на специалисти от университета на Тромсо, Норвегия, показват, че невъзможността двама синеоки родители да имат тъмнооко дете кара мъжете със светли очи да си избират и такива съпруги. "Синеоките мъже подсъзнателно са се научили да оценяват физическите черти, чрез които ще им е по-лесно да разпознаят собствения си род", обясняват специалистите. Резултатите от изследването показват още, че мъжете с кафяви очи, които не могат да открият доказателство за бащинството си по този начин, нямат и предпочитания към цвета на очите на партньорките си. Жените също нямат специални предпочитания. И ако все пак искате да разберете дали детето е от вас, с точност над 90 на сто можете да проверите това на интернет адрес museum.thetech.org/ugenetics/eyeCalc/eyecalculator.html.

Достатъчно е в специалната таблица да въведете цвета на очите си, този на съпруга/та си и на вашите и неговите/нейните родители и да получите в проценти вероятността наследникът ви да има сини, зелени или кафяви очи. Е, ако резултатът ви изненада, не бързайте да се развеждате. Все пак има и генетични тестове - там резултатът е 100% верен. И дори пак да е негативен, не забравяйте - мъничето, което щъка у дома, няма абсолютно никаква вина, че "по документи" не е ваше. И вероятно безумно ви обича, както и вие него.

Все пак да си "баща" не е просто биологична функция, а преди всичко социална...